Получава ли нещо България от компромиса на Брюксел с “Газпром”

Европейският комисар по конкуренцията Маргарете Вестагер, въпреки агресивната си публична позиция, не посмя да наложи по-строги санкции на "Газпром"

Европейският комисар по конкуренцията Маргарете Вестагер, въпреки агресивната си публична позиция, не посмя да наложи по-строги санкции на “Газпром”

Reuters

Още по темата

– От промяната на отношенията между Брюксел и “Газпром” България не получава директни ползи, но някой от плановете на кабинета олекват.
– Новата политика на “Газпром” позволява повече свобода на търговците в отношенията им с техния основен доставчик.

Едно от най-важните антимонополни разследвания на Европейската комисия – срещу “Газпром”, в което ключов елемент беше политиката на руската компания в България, е на път да приключи със споразумение. Детайлите в него не са достъпни, тъй като “Газпром” още не е подготвила окончателното си предложение към Европейската комисия, но ефектът от договорката вече разтресе Полша и Украйна, и всички, които очакваха Брюксел да покаже мускули на Москва, така както го направи в случаите с Google или Apple. В София все още не изглежда да има реакция, но новините обикновено стигат бавно до България. Решението на Евро пейската комисия обаче ще има последици върху плановете за изграждане на газов хъб (т.е. пазарна платформа за търговия), както и за отношенията на страната с “Газпром”. То със сигурност отново ще разпали и страстите около спрения проект за газопровода “Южен поток”.

Кой взима резкия завой – ЕК или “Газпром”

В края на миналата седмица ЕК одобри споразумението между “Газпром” и германския регулатор Bundesnetzagentur за използване на преносните способности на газопровода “Опал”. То беше постигнато още през 2013 г. и позволяваше на руската компания да ангажира почти целия капацитет на газопровода, който е сухопътното продължение на “Северен поток”. “Газпром” притежаваше половината от WINGAS, собственикът на “Опал”, и според европейските антимонополни правила в такъв случай 50% от преносния капацитет трябва да бъде оставен за други търговци. Сделаката обаче се проточи във времето, поради очевидното желане на ЕК да притиска руската компания – най-честото обяснение е зарди руската политика в Украйна, но реално, за да я принуди да се съобрази с европейското законодателство, което “Газпром” упорито се опитваше да неглижира.

В сега одобрения “компромис Опал” “Газпром” може да ползва 80% или 90% от тръбата, но ако се появят конкуренти (много малко вероятно), тя трябва да ги допусне при преференциални условия.

В същото време, въпреки че от ЕК отрекоха да има връзка между двете съобщения, стана ясно, че Генерална дирекция “Конкуренция” върви към споразумение с руската компания, след като четири години я разследва за злоупотреба с господстващата й пазарна позиция.

Двете решения имат пряка връзка с България. Антимонополната проверка започна още през 2011 г., след оплакване на българската “Овергаз инк.” (в която “Газпром” все още има 50% от дяловете), че е препятствана да използва газопреносната мрежа на страната, която според тогавашните твърдения на системния оператор “Булгартрансгаз” е резервирана от руската компания. По-късно разследването се разшири върху практиката на “Газпром” да обвързва клиентите си с договори, с които не им позволяват да препродават договорения с нея газ – т.е. България не може да продаде излишъка си на Гърция или Турция, нито пък те на България. По този начин се ограничаваше търговията, като отделните пазари се изолираха и им се налагаха много по-високи цени от тези, които получават други клиенти на “Газпром”. Към обвиненията се прибавиха и опитите на руския газов монополист да изтръгва подкрепа за изгражданата от него инфраструктура за сметка на осигуряването на газ на по-ниски цени. Основен пример отново беше България и споразумението за строежа на “Южен поток” през 2012 г.

Споразумението за “Опал”, който е аналог на сухопътната част на неосъществения проект “Южен поток”, на пръв поглед противоречи на принципите на европейското право. Например, една от основните пречки пред проекта на “Газпром” в България беше изискването на Брюксел руската компания да остави 50% от капацитета на новата тръба отворен за други търговци. Поради тази причина “Газпром” отказа изобщо да се съобразява с европейското законодателство и дори подаде иск в Световната търговска организация срещу правилата на ЕС. Сега, с отварянето на “Опал”, изглежда сякаш това, което не може за България, може за Германия.

“Газпром” вече е добричък

Една от най-често цитираните причини за решението на ЕК е геополитическа. “Вътрешното ми усещане е, че това е повече сделка в стил realpolitik”, казва пред Politico.eu Сейбрен де Йонг от Центъра за стратегически изследвания в Хага. В момент, в който отношенията с Русия са изключително обтегнати, такъв ход може да доведе до известно разведряване, което не струва нищо на Брюксел.

Ситуацията всъщност е малко по-сложна и доста по-интересна. В последната година “Газпром” предприе редица стъпки, за да удовлетвори претенциите на Брюксел, и това стана основа за сегашната промяна на отношението на ЕК. След размяна на активи през миналата година “Газпром” допусна германската BASF и австрийската OMV до собственост в свои находища. В резултат на сделките се получи интересната възможност, поне на теория, BASF и OMV да конкурират “Газпром” на западноевропейския пазар с руски газ.

В същото време “Газпром” беше принудена да започне да продава част от газа си на търгове, а не по дългосрочни договори. Въпреки че руската компания дълго време беше непреклонна в изискването си да сключва договори с дълъг срок с клиентите си, сега разбра, че това е неустойчив модел, който не е изгоден за самата нея. В периода 2010-2013 г. тя реализираше свръхпечалби заради високите цени на петрола, които служат като основа за формиране на цените по дългосрочните й газови договори, докато през 2014-2016 г. вече продава газа си значително по-евтино. На последния търг цените, на които търговците са закупили газ от “Газпром”, са с 4% по-високи отколкото тези, по които руската компания доставя газ в Германия по дългосрочните си договори.

Както коментира за “Капитал” Михаил Корчемкин, собственик на East European Gas Analysis, това е компромис с Русия, но Москва трябва да направи много отстъпки. Например Полша си гарантира, че по-голямото използване на “Опал” няма да доведе до намаляване на преноса на газ през нейна територия. Ако това се случи, ограниченията за “Газпром” се връщат. Заради изискванията използването на старата инфраструктура да не се свива, руската компания е принудена да изпраща повече газ в Европа, което, от една страна, потиска цените, а от друга – дава възможност Западна Европа да снабдява Украйна.

Всичко това не е непременно в полза на “Газпром”. Еврокомисарят по енергийния съюз Марош Шефчович пък беше категоричен, че с тази стъпка “Северен поток 2” е мъртъв. Така че вероятно в преценката на ЕК има някакъв процент геополитика, но той е доста малък.

Ефектът за България

Една от най-важните последици от тази смяна на кожата на “Газпром” е очевидният успех на руската компания да започне да налага цените си в Европа, но по друг начин. С търговете, които тя организира, на практика “Газпром” изгради нова търговска платформа (т.е. хъб), на който да се определя пазарната стойност на доставяния от нея газ.

България има амабицията да предложи нещо подобно на “Газпром”. Проблемът е, че руската компания има интерес да търгува там, където има много потребители, така че да се определят по-добри цени за нея. Но най-вече да избегне ограниченията, които са й наложени да ползва построената от нея инфраструктура. Част от търговете имаха за цел да покажат, че няма други търговци, които искат да изпозлват “Опал” като по този начин се даваше аргумент срещу наложените и ограничения. В България случаят не е такъв. Без “Газпром” да построи някакъв вариант на “Южен поток”, хъбът няма как да заработи. Поне докато не се намерят алтернативни източници на доставки с подобни обеми.

Това развитие на ситуацията обаче позволява и много по-активна политика от страна на българските търговци (не само “Булгаргаз”) към техния основен доставчик. “Газпром” ще е принуден да приеме формули за ценообразуване, които взимат под внимание пазарните цени. За тази цел обаче “Булгаргаз” трябва активно да започне да търгува поне малки количества газ с Гърция или Австрия, които да послужат за пазарна корекция на цените на руската компания. Това вече е възможно, тъй като “Газпром” няма да може да възпрепятства виртуалната търговия (т.е. без физически пренос на суровината) и вече в България бяха извършени няколко малки тестови сделки. Булгаргаз” или нейни конкуренти могат да закупуват газ на търговете “Газпром”, където цената може да се окаже и по-изгодна от тази по дългосрочния й договор, а да продава излишъците в Турция или Гърция.

По-интересна обаче е ситуацията с “Южен поток”. Ако през 2013 и 2014 г. “Газпром” се беше съгласила да играе по правилата, които сега започва да спазва, то газопроводът би имал доста голям шанс да се осъществи.

В този период обаче “Газпром” се чувстваше силна и предпочиташе да влезе в челен сблъсък с Брюксел. Руската компания разчиташе на това, че заинтересованите от потенциалните ползи от “Южен поток” България, Австрия, Унгария и Италия ще лобират за него. Затова и тя удовлетворяваше всякакви прищевки, като например безумното раздуване – с над 30% на цената на проекта в България.

Това поставя и въпроса дали Европейската комисия не е дискриминирала България. Ако “компромисът Опал” беше влязъл в сила още през 2013 г., “Газпром” можеше да се съгласи да играе по европейските правила и пред газопровода да няма поне регулаторни пречки.

При “Южен поток” обаче има няколко големи “но”. Основната критика на ЕС към проекта в България беше корупционният начин на избор на строител на тръбата, който заобикаляше правилата за обществените поръчки. Това беше главният мотив за подготвяната през 2014 г. процедура по нарушение срещу България. На второ място, Европейската комисия атакуваше начина на управлението на газопровода, при който нямаше гаранция за пазарно определяне на тарифите за пренос (и за това вина има не само правителството на Пламен Орешарски). В случая с “Опал” те се определят на базата на търгове на независима търговска платформа, а самият проект от самото начало получи одобрение от Европейската комисия, която му наложи и много рестриктивни условия.

От промяната на отношенията межу Брюксел и “Газпром” България не получава директни ползи. За разлика от Полша например, която си гарантира, че руската компания няма да намали преноса на газ през нейна територия, за България такива гаранции няма, ако “Турски поток” се осъществи. Страната печели повече свобода в отношенията с “Газпром”, но както обикновено се случва, това не е гаранция за по-добра търговска политика.

Leave a Reply